Клоунът Трюдо и бъдещето на будния Запад
Автор: Джордън Питърсън, Следвайте " Гласове " в
Плитък, нахален, грандоман и захласнат от морални преструвки – канадският премиер-министър би трябвало да служи като предизвестие
Какво, за Бога, се случва с Канада, бихте попитали вие. Как страна, известна с рационалното си, умерено държание и нрави, се трансформира в челния отряд на будната фаланга?
Ние сме необятна страна – безпределно богата, благословена от природата (евентуално като се изключи зимата) и в по-голямата си част непокътната. И все пак, съвсем по всички фронтове се трансформираме в срам – за самите себе си и от ден на ден за света.
Ние сме паднали, да вземем за пример, с една четвърт зад нашите американски сътрудници във връзка с приходите – благосъстоянието, което предлага сигурност, благоприятни условия и просветителни запаси на нашите деца. Това се случи, до момента в който в същото време създадохме стопанска система, която през идващите четири десетилетия ще изостане от множеството ни връстници в развиващия се свят.
И защо? Очевидно, с цел да може нашият премиер-министър Джъстин Трюдо и политическият хайлайф – в това число опозицията – да настояват, че избавят планетата.
Трюдо и неговата заместничка Кристия Фрийленд категорично се отхвърлиха от звездните благоприятни условия за национално икономическо развиване. Нашите съдружници Германия и Япония наскоро пристигнаха със свалени шапки в Отава, в обезверен опит да ни предложат покупко-продажби за няколко десетки години напред, на стойност десетки милиарди $, без никакви задължения. Отговорът на нашия премиер-министър? Нека преразказвам:
„ Вие сте свободни страни и възхитителни и надеждни другари, и вашите нации сигурно се нуждаят от сила и запаси, само че ние тук в Канада сме с чувството, че сходни желания са аморални в този момент. Така че, не можем да създадем бизнес от това. Уви, ще би трябвало да ви изпратя да се приберете назад, игнорирайки цялата история на нашето взаимно съдействие в интервала след Втората международна война, и да се уверя, че ще похарчите всички тези пари в поддръжка на диктатури (Катар, в съответния случай на Германия) или ще продължите зависимостта си от Русия (въпреки, че тази страна е във война с нашия съдружник Украйна). А в този момент ми позволете да се похваля пред вас с моралните си добродетели. "
Всички сходни покупко-продажби по-късно паднаха като узрели сливи в релативно заслужилите ръце на нашите американски съдружници.
Идеология без идеология
Особено отблъскваща специфичност на епохата, натоварена с дълбоки глупости и откровени идиотизми – като интелектуалният изпарител на трансджендър идеологията, излишно наказателното задължение на въглеродните налози, непрестанното нарцистично циврене на Меган Маркъл – е, че изказванията на политическите водачи, които в не толкоз далечни времена биха провокирали цунами, защото тогава разсъдъкът към момента имаше въздействие върху публичния дискурс, в този момент провокират едвам видимо набраздяване на повърхността.
Има ли някакво съществено театрално деяние в този карнавал на шутовщината? Да се върнем в 2015 година, когато бъдещият тогава премиер-министър на в миналото уравновесената и уверена страна излъчи следното наблюдаване – негово дестилирано просветление за същинската природа на Канада, която щеше да ръководи: „ В Канада няма съществена еднаквост, няма съществена посока “. Това ни прави, продължава Трюдо, „ първата в света постнационална страна “.
Епитетът „ постнационална “ има дълбоки импликации. Въпреки това, надали е някой от работещите в в миналото бдителните редакции е наострил уши. Малцината, които го чуха, в тези млади дни на прояснение за Трюдо, се потопиха в същинска рапсодия от признателни мнения. Едва ли бяхме чували слоган, така изобретателен, така напредничав, така човечен и съчувствен. Къде бяха мислещите, които да задават въпроси – какво тъкмо значи „ постнационална “ страна? Подобно образувание допустимо ли въобще, даже и единствено като формулировка? Могат ли страните да съществуват като страни без национална еднаквост? Могат ли някакви обединявания, основани за улеснение, без централна цел или смисъл, нито дълбока обща история, въобще да се нарекат страни?
И какво тогава ще служи за обединяване, за тенденция, за вдъхване на надежда на психологическия и на груповия фронт? Защото, при отсъствието на такова обединяване, ние се намираме в спор, изгубени и безнадеждни.
Този израз на дълбока увереност (а в реалност увереност в нищото) подсказваше за освен това от равнодушие към самата страна – то доказваше с категоричност извънредно незрялото схващане на Трюдо за историческата дълбочина и просторност на страната, която по този начин обилно му беше предоставена да ръководи. Трюдо премълча дълбоките и вековни корени на жителите на Нюфаундленд и на Източното крайбрежие, за които мястото, връзката и принадлежността са част от тяхното ДНК, както и отхвърли ясно декларираната преданост на франкофоните, населяващи родната му провинция Квебек, които обезверено и сполучливо са се борили да запазят своята в действителност неповторима просвета.
Всяка канадска провинция и северните територии се характеризират с това надълбоко чувство за „ дом “ и, както настояваше някогашният водач на богатата на петрол Албърта Питър Лугид – връзката с провинцията, даденото място на битие, е причина, тласък и ускорител на любовта и възприятието за принадлежност към останалата огромна част на Канада.
Трюдо смеси безкрайната празнина на личното си незнание с хипотетичната липса на еднаквост на страната, която той в този момент по този начин неумело и пагубно управлява.
Всичко това беше подминато, освен това от тези, които би трябвало да знаят по-добре.
На канадците ставаше все по-ясно, колкото и обезверено да желаеха да не имат вяра, че нашата необятна и най-вече незаселена страна – с нейните задни пътища, със странния и недодялан (в смисъл на изолиран и епархиален) парламент и малобройното си население – не заслужава никакво действително ценене от по този начин впечатляващо световните си съграждани, маскирани като нейни водачи. Твърде доста значими решения бяха направени другаде, в интернационален мащаб – на псевдоаристократичната сцена, където същински значимите играчи се перчат и пъчат.
Какво нормално си мислят хората, които парадират по тези конгреси? На първо място: планетата е нещастна девствена принцеса; обществото е неприятен и нечовечен патриарх, със блян към власт, изнасилвания и грабежи; индивидът е просто една от многото гладни усти, които би трябвало да бъдат хранени, до момента в който стремглаво препускат към ръба на идния апокалипсис.
Тези демонски едностранчиви понятия притеглят и други хрумвания. Като да вземем за пример отблъскващата концепция, че „ планетата има прекалено много поданици “. И че най-после ще са нужни още пет планети, с цел да може международното население да поддържа стандарта на живот, на който се радва Западът.
А какво ще стане с тези явно непотребни хора? Ами, ще престанат да желаят тези придобивки и благоприятни условия, на които са се радвали децата на Запада през последните 80 години. Новото предписание е: Невъзможно е всички да станат богати, по тази причина най-морално е да се понижат разноските на планетата за всички тях и, инцидентно или съзнателно, да ги създадем небогати.
Природата не понася вакуум
Канада, съгласно Трюдо, е празно място, лишено от история. Едно нищо, очакващо да бъде запълнено. Но природата не понася ваккум, тази празнина в действителност плаче да бъде изпълнена. И кой ще управлява „ изпълването “? Е, явно самият Трюдо, дружно със своите ментори и миньони.
И с какво? Не и с хрумвания, които произлизат от самата страна и нейната дълбока просвета. Вместо това – с глупавите, повърхностни и самохвални баналности на мегаполисния хайлайф, който изпитва възприятие за виновност (и евентуално с основание) за своето несправедливо благосъстояние и „ привилегии “, заради което търси най-лесния път към нужното възмездие.
В търсене на мъдростта на някакъв върховен колегиум, формиран от най-богатите и най-влиятелните, които тази тъжна планета може да предложи, дано всички отидем в Давос – първокласният кампус на егоцентриците, автократичното и самодоволно сборище на хора, които никой не е избирал.
Канада, въпреки всичко (както и Западът в необятен смисъл), няма център, няма същина, няма основи, няма орис. Тя е неоколониален излишък от фундаментално жалка история – характеризираща се само с принуждение, предубеждения, употреба и етноцентризъм, в случай че не и прям расизъм. Никакви ангели не летят пред нас, оставени сме на Бил Гейтс.
Зелени пръсти
Трюдо е последовател на въглеродния налог. Той оповести проекти за заличаване на нефтената и газовата промишленост в Албърта, за налагане на наложителни и тежки рестрикции на канадските фермери за използването на торове, и за дейно обезглавяване на горската индустрия.
В случай, че е нужно да се каже: ние в тази страна не страдаме от дефицит на гори. Според някои калкулации Канада има над 400 милиона дървета. Твърди се, че в Северното полукълбо има повече дървета, в сравнение с са били преди един век. Но нищо от това няма значение. Не и до момента в който нашият водач продължава да парадира с климатичната си угриженост.
Тук е значимо да отбележим парадокса на този антиидустриален призрачен сън с нулева емисия, за който антиидустриалните моралисти упорстват: доколкото планетата въобще има някакъв интерес (а тя няма, защото е неосъзната и безразлична), той би бил задоволен най-добре, в случай че всеки безпаричен забогатее допустимо най-бързо, а не противоположното. Защо? Защото когато хората се пробват да се измъкнат от бедността (или когато държавното управление спре да стои на пътя им и ги остави да го направят), тяхното чувство за време се трансформира и те стартират естествено да се замислят не толкоз над „ какво ще ядем аз и фамилията ми през днешния ден “, а повече над „ какъв свят, местен и световен, желая да има за децата и внуците ми “?
Големият датски политолог Бьорн Ломборг, наред с други, аргументира в детайли и мъчително, че всички трилиони долари, изхарчени за по този начин наречената възобновима сила, са имали пренебрежим резултат, а може даже да са създали нещата и по-лоши. Да си напомним още веднъж тъжния случай на Германия след нейната „ зелена гражданска война “ – страната заплаща в пъти повече за ненадеждна сила и е рисково подвластна от руснаците.
Въпреки всичко това, ние продължаваме да настояваме за унищожаването на същата тази земеделска и индустриална инфраструктура, която извади елементарния човек от нищетата, като сме водени от толкоз надълбоко незнание, че спрямо него и нощният мрак е като хиляда слънца. Водени от толкоз дълбока злоба към съумелите, че самият Луцифер би се разплакал, в случай че я види.
А в случай че нашите политици на Запад се провалят? Заминавайте с тях за Брюксел или Давос и заемете интернационалните работни места – те са най-подходящи за тези, на които ръководенето на елементарна партия, или даже страна, просто не им е задоволително.
В случая с Канада тези към този момент издигнати, само че напуснали водачи ще оставят след себе си страна, която през идващите десетилетия ще бъде стопански осакатявана от особено основани за тази цел закони. Ще оставят след себе си безсрамен народ, който най-сетне ще се разсъни за мащаба на закононарушението, изършено в името на планетата. Ще оставят парламент, лишен от престиж и нация, лишена от единение. И планета, която освен не се е подобрила, а се е влошила очевидно, даже и съгласно стандартите на по този начин наречените ѝ спасители.
Ние в Канада в действителност сме доста по-добре от нашите водачи. Ние сме потопени в историята – фундаментално подкрепяща индивида, свободата, отговорността. Ние сме обединени от фундаментално годни съществени полезности. Ние сме нация. Имаме традициите си, принадлежността си, тихото си удивление към тези, жертвали всичко, с цел да изградят тази страна. Това са мъже и дами, пътували с риск за живота си през бурни морета, разчупвали и орали постоянно неблагодарната земя, пращали синовете си в борби, изпълнявали непретенциозно дълга към фамилиите си. Много постоянно не знаем имената на тези хора, само че те са построили мощна и издържлива страна, пътеводна светлина за всички по света (с всичките ѝ недостатъци), надълбоко предана на махалата, града, провинцията и страната. Страна, която намерено почита жителите си, има вяра в правилата и в божествената полезност на личността, виновна е към близък.
Това са съществени полезности и те са по-истински от всичко друго. Това са правилата, които ни дефинират. И да оставим всичко това да се изгуби под плиткия, презрян, нахален, самоизтъкващ се сегашен водач е фарс, стремящ се да се трансформира в покруса.
Наистина, Канада.
Източник:
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
28 Фев 2023128 Фев 20231128 Фев 202326128 Фев 202335028 Фев 202317428 Фев 2023373КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани23 Фев 2023139507 Фев 2023181526 Фев 2023692518 Фев 20231390
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Плитък, нахален, грандоман и захласнат от морални преструвки – канадският премиер-министър би трябвало да служи като предизвестие
Какво, за Бога, се случва с Канада, бихте попитали вие. Как страна, известна с рационалното си, умерено държание и нрави, се трансформира в челния отряд на будната фаланга?
Ние сме необятна страна – безпределно богата, благословена от природата (евентуално като се изключи зимата) и в по-голямата си част непокътната. И все пак, съвсем по всички фронтове се трансформираме в срам – за самите себе си и от ден на ден за света.
Ние сме паднали, да вземем за пример, с една четвърт зад нашите американски сътрудници във връзка с приходите – благосъстоянието, което предлага сигурност, благоприятни условия и просветителни запаси на нашите деца. Това се случи, до момента в който в същото време създадохме стопанска система, която през идващите четири десетилетия ще изостане от множеството ни връстници в развиващия се свят.
И защо? Очевидно, с цел да може нашият премиер-министър Джъстин Трюдо и политическият хайлайф – в това число опозицията – да настояват, че избавят планетата.
Трюдо и неговата заместничка Кристия Фрийленд категорично се отхвърлиха от звездните благоприятни условия за национално икономическо развиване. Нашите съдружници Германия и Япония наскоро пристигнаха със свалени шапки в Отава, в обезверен опит да ни предложат покупко-продажби за няколко десетки години напред, на стойност десетки милиарди $, без никакви задължения. Отговорът на нашия премиер-министър? Нека преразказвам:
„ Вие сте свободни страни и възхитителни и надеждни другари, и вашите нации сигурно се нуждаят от сила и запаси, само че ние тук в Канада сме с чувството, че сходни желания са аморални в този момент. Така че, не можем да създадем бизнес от това. Уви, ще би трябвало да ви изпратя да се приберете назад, игнорирайки цялата история на нашето взаимно съдействие в интервала след Втората международна война, и да се уверя, че ще похарчите всички тези пари в поддръжка на диктатури (Катар, в съответния случай на Германия) или ще продължите зависимостта си от Русия (въпреки, че тази страна е във война с нашия съдружник Украйна). А в този момент ми позволете да се похваля пред вас с моралните си добродетели. "
Всички сходни покупко-продажби по-късно паднаха като узрели сливи в релативно заслужилите ръце на нашите американски съдружници.
Идеология без идеология
Особено отблъскваща специфичност на епохата, натоварена с дълбоки глупости и откровени идиотизми – като интелектуалният изпарител на трансджендър идеологията, излишно наказателното задължение на въглеродните налози, непрестанното нарцистично циврене на Меган Маркъл – е, че изказванията на политическите водачи, които в не толкоз далечни времена биха провокирали цунами, защото тогава разсъдъкът към момента имаше въздействие върху публичния дискурс, в този момент провокират едвам видимо набраздяване на повърхността.
Има ли някакво съществено театрално деяние в този карнавал на шутовщината? Да се върнем в 2015 година, когато бъдещият тогава премиер-министър на в миналото уравновесената и уверена страна излъчи следното наблюдаване – негово дестилирано просветление за същинската природа на Канада, която щеше да ръководи: „ В Канада няма съществена еднаквост, няма съществена посока “. Това ни прави, продължава Трюдо, „ първата в света постнационална страна “.
Епитетът „ постнационална “ има дълбоки импликации. Въпреки това, надали е някой от работещите в в миналото бдителните редакции е наострил уши. Малцината, които го чуха, в тези млади дни на прояснение за Трюдо, се потопиха в същинска рапсодия от признателни мнения. Едва ли бяхме чували слоган, така изобретателен, така напредничав, така човечен и съчувствен. Къде бяха мислещите, които да задават въпроси – какво тъкмо значи „ постнационална “ страна? Подобно образувание допустимо ли въобще, даже и единствено като формулировка? Могат ли страните да съществуват като страни без национална еднаквост? Могат ли някакви обединявания, основани за улеснение, без централна цел или смисъл, нито дълбока обща история, въобще да се нарекат страни?
И какво тогава ще служи за обединяване, за тенденция, за вдъхване на надежда на психологическия и на груповия фронт? Защото, при отсъствието на такова обединяване, ние се намираме в спор, изгубени и безнадеждни.
Този израз на дълбока увереност (а в реалност увереност в нищото) подсказваше за освен това от равнодушие към самата страна – то доказваше с категоричност извънредно незрялото схващане на Трюдо за историческата дълбочина и просторност на страната, която по този начин обилно му беше предоставена да ръководи. Трюдо премълча дълбоките и вековни корени на жителите на Нюфаундленд и на Източното крайбрежие, за които мястото, връзката и принадлежността са част от тяхното ДНК, както и отхвърли ясно декларираната преданост на франкофоните, населяващи родната му провинция Квебек, които обезверено и сполучливо са се борили да запазят своята в действителност неповторима просвета.
Всяка канадска провинция и северните територии се характеризират с това надълбоко чувство за „ дом “ и, както настояваше някогашният водач на богатата на петрол Албърта Питър Лугид – връзката с провинцията, даденото място на битие, е причина, тласък и ускорител на любовта и възприятието за принадлежност към останалата огромна част на Канада.
Трюдо смеси безкрайната празнина на личното си незнание с хипотетичната липса на еднаквост на страната, която той в този момент по този начин неумело и пагубно управлява.
Всичко това беше подминато, освен това от тези, които би трябвало да знаят по-добре.
На канадците ставаше все по-ясно, колкото и обезверено да желаеха да не имат вяра, че нашата необятна и най-вече незаселена страна – с нейните задни пътища, със странния и недодялан (в смисъл на изолиран и епархиален) парламент и малобройното си население – не заслужава никакво действително ценене от по този начин впечатляващо световните си съграждани, маскирани като нейни водачи. Твърде доста значими решения бяха направени другаде, в интернационален мащаб – на псевдоаристократичната сцена, където същински значимите играчи се перчат и пъчат.
Какво нормално си мислят хората, които парадират по тези конгреси? На първо място: планетата е нещастна девствена принцеса; обществото е неприятен и нечовечен патриарх, със блян към власт, изнасилвания и грабежи; индивидът е просто една от многото гладни усти, които би трябвало да бъдат хранени, до момента в който стремглаво препускат към ръба на идния апокалипсис.
Тези демонски едностранчиви понятия притеглят и други хрумвания. Като да вземем за пример отблъскващата концепция, че „ планетата има прекалено много поданици “. И че най-после ще са нужни още пет планети, с цел да може международното население да поддържа стандарта на живот, на който се радва Западът.
А какво ще стане с тези явно непотребни хора? Ами, ще престанат да желаят тези придобивки и благоприятни условия, на които са се радвали децата на Запада през последните 80 години. Новото предписание е: Невъзможно е всички да станат богати, по тази причина най-морално е да се понижат разноските на планетата за всички тях и, инцидентно или съзнателно, да ги създадем небогати.
Природата не понася вакуум
Канада, съгласно Трюдо, е празно място, лишено от история. Едно нищо, очакващо да бъде запълнено. Но природата не понася ваккум, тази празнина в действителност плаче да бъде изпълнена. И кой ще управлява „ изпълването “? Е, явно самият Трюдо, дружно със своите ментори и миньони.
И с какво? Не и с хрумвания, които произлизат от самата страна и нейната дълбока просвета. Вместо това – с глупавите, повърхностни и самохвални баналности на мегаполисния хайлайф, който изпитва възприятие за виновност (и евентуално с основание) за своето несправедливо благосъстояние и „ привилегии “, заради което търси най-лесния път към нужното възмездие.
В търсене на мъдростта на някакъв върховен колегиум, формиран от най-богатите и най-влиятелните, които тази тъжна планета може да предложи, дано всички отидем в Давос – първокласният кампус на егоцентриците, автократичното и самодоволно сборище на хора, които никой не е избирал.
Канада, въпреки всичко (както и Западът в необятен смисъл), няма център, няма същина, няма основи, няма орис. Тя е неоколониален излишък от фундаментално жалка история – характеризираща се само с принуждение, предубеждения, употреба и етноцентризъм, в случай че не и прям расизъм. Никакви ангели не летят пред нас, оставени сме на Бил Гейтс.
Зелени пръсти
Трюдо е последовател на въглеродния налог. Той оповести проекти за заличаване на нефтената и газовата промишленост в Албърта, за налагане на наложителни и тежки рестрикции на канадските фермери за използването на торове, и за дейно обезглавяване на горската индустрия.
В случай, че е нужно да се каже: ние в тази страна не страдаме от дефицит на гори. Според някои калкулации Канада има над 400 милиона дървета. Твърди се, че в Северното полукълбо има повече дървета, в сравнение с са били преди един век. Но нищо от това няма значение. Не и до момента в който нашият водач продължава да парадира с климатичната си угриженост.
Тук е значимо да отбележим парадокса на този антиидустриален призрачен сън с нулева емисия, за който антиидустриалните моралисти упорстват: доколкото планетата въобще има някакъв интерес (а тя няма, защото е неосъзната и безразлична), той би бил задоволен най-добре, в случай че всеки безпаричен забогатее допустимо най-бързо, а не противоположното. Защо? Защото когато хората се пробват да се измъкнат от бедността (или когато държавното управление спре да стои на пътя им и ги остави да го направят), тяхното чувство за време се трансформира и те стартират естествено да се замислят не толкоз над „ какво ще ядем аз и фамилията ми през днешния ден “, а повече над „ какъв свят, местен и световен, желая да има за децата и внуците ми “?
Големият датски политолог Бьорн Ломборг, наред с други, аргументира в детайли и мъчително, че всички трилиони долари, изхарчени за по този начин наречената възобновима сила, са имали пренебрежим резултат, а може даже да са създали нещата и по-лоши. Да си напомним още веднъж тъжния случай на Германия след нейната „ зелена гражданска война “ – страната заплаща в пъти повече за ненадеждна сила и е рисково подвластна от руснаците.
Въпреки всичко това, ние продължаваме да настояваме за унищожаването на същата тази земеделска и индустриална инфраструктура, която извади елементарния човек от нищетата, като сме водени от толкоз надълбоко незнание, че спрямо него и нощният мрак е като хиляда слънца. Водени от толкоз дълбока злоба към съумелите, че самият Луцифер би се разплакал, в случай че я види.
А в случай че нашите политици на Запад се провалят? Заминавайте с тях за Брюксел или Давос и заемете интернационалните работни места – те са най-подходящи за тези, на които ръководенето на елементарна партия, или даже страна, просто не им е задоволително.
В случая с Канада тези към този момент издигнати, само че напуснали водачи ще оставят след себе си страна, която през идващите десетилетия ще бъде стопански осакатявана от особено основани за тази цел закони. Ще оставят след себе си безсрамен народ, който най-сетне ще се разсъни за мащаба на закононарушението, изършено в името на планетата. Ще оставят парламент, лишен от престиж и нация, лишена от единение. И планета, която освен не се е подобрила, а се е влошила очевидно, даже и съгласно стандартите на по този начин наречените ѝ спасители.
Ние в Канада в действителност сме доста по-добре от нашите водачи. Ние сме потопени в историята – фундаментално подкрепяща индивида, свободата, отговорността. Ние сме обединени от фундаментално годни съществени полезности. Ние сме нация. Имаме традициите си, принадлежността си, тихото си удивление към тези, жертвали всичко, с цел да изградят тази страна. Това са мъже и дами, пътували с риск за живота си през бурни морета, разчупвали и орали постоянно неблагодарната земя, пращали синовете си в борби, изпълнявали непретенциозно дълга към фамилиите си. Много постоянно не знаем имената на тези хора, само че те са построили мощна и издържлива страна, пътеводна светлина за всички по света (с всичките ѝ недостатъци), надълбоко предана на махалата, града, провинцията и страната. Страна, която намерено почита жителите си, има вяра в правилата и в божествената полезност на личността, виновна е към близък.
Това са съществени полезности и те са по-истински от всичко друго. Това са правилата, които ни дефинират. И да оставим всичко това да се изгуби под плиткия, презрян, нахален, самоизтъкващ се сегашен водач е фарс, стремящ се да се трансформира в покруса.
Наистина, Канада.
Източник:
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
28 Фев 2023128 Фев 20231128 Фев 202326128 Фев 202335028 Фев 202317428 Фев 2023373КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани23 Фев 2023139507 Фев 2023181526 Фев 2023692518 Фев 20231390
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ